| заглавие и текст |
Разболял ми сай разболялРазболял ми сай разболял,млат Милан млада въйвода,че лижал Милан,че болял,цели ми девет години,на десетата година,вън го на двори изнесли,майка му диван стоеше,китка бусилек държеже,люти му мухи бранеше,и на Милана думаше:-Милане,синко Милане,я стани,синко,погледай,към биглишкити хамбари,към нащи горни вратници,къкво съ йхоро зъвило,зъвилу и зъигралу,при всяка мума и момък,при твоя Нанка дур двама,Милан мами си думаше:-Нека да играят,мали мо,Нанка е моя пак моя,Нанкена пръстен във меня,пък моя,мамо,въф Нанка,докът се Милан издума,и съ със душа ръздели.
|
